Карл Граймс - беше ли победен накрая

Ние сме живите мъртви
Светът се променя, а с него и хората. Карл Граймс, като едно от малкото деца от "времето преди", което стигна до последния сезон, беше перфектен пример за променящите се ценности и начин на живот. Но дали светът победи него или той победи света? Това ще разгледаме в тази публикация, но вие трябва да сте внимателни, защото съдържа СПОЙЛЕРИ!!! за сезон 8!

Рик, Лори, Карл и надеждата

Ние сме живите мъртви
Замислих се за тази тема, докато гледах (за пореден път) втори сезон, когато Карл беше прострелян и беше на границата на смъртта. Тогава Рик беше готов на всичко, за да спаси сина си, но съпригата му Лори не беше убедена, че това е добра идея. Според нея всичко, което очаква Карл занапред е да вижда още разкъсани хора, да бъде гладен и изплашен, да бяга постоянно, докато накрая не се превърне в поредното животно, което не познава друго освен оцеляването. В този момент Лори смяташе, че за сина ѝ е по-добре да умре на болничното легло, без изобщо да се събуди. (не звучи много майчинско, но Лори не е пример за добра майка)

По-късно в епизода Карл все пак се буди и веднага започва да разказва на майка си за елена, който видя точно преди да бъде прострелян. Това даде надежда на Рик да заяви, че някъде там има живот за тях, дори в този свят на ужасите. Той вярваше, че Карл може да победи света.

Карл, убиецът

Ние сме живите мъртви
В трети сезон обаче изглеждаше, че все пак светът ще победи Карл. След една от битките с губернатора, Карл попадна на едно момче в гората и го застреля хладнокръвно, макар и младежът да се предаде.

Синът на Рик беше започнал да се превръща в следващия Губернатор, а защо не и в Нигън. В следващите сезони Карл уби най-малко още 5 човека.

Карл и победата на милосърдието

Ние сме живите мъртви
И макар ръцете му да бяха изцапани с немалко кръв, макар да имаше ситуации, в които омразата го завладяваше, накрая Карл излезе победител. Той избра да бъде добър, макар за толкова време да беше научил най-важното правило на "Живите мъртви" - който проявява милосърдие, умира.

Карл обаче не се страхуваше от смъртта, след като толкова дълго се беше срещал с нея и я беше избягвал. Лори сгреши, като предположи, че сина ѝ ще стане безмозъчно същество, което мисли само за оцеляването си. Той искаше да живее, но не заради самото оцеляване, а за да се радва на живота. Точно както когато се събуди и си спомни за елена, в края на живота си Карл мислеше за хубавите неща на света и за хубавите неща, които предстоят, дори без него.

Ние сме живите мъртви
В последните си часове Карл се постара да се помири с всички (чрез писмата, които написа) и да създаде на сестра си колкото се може повече спомени със себе си, а и самият той да прекара колкото се може повече време с нея.

Накрая си отиде, но не като жертва, а като човек, който е изживял един стойностен, макар и кратък живот. Карл остави дълбока следа в света - такава, която ще формира цялото бъдещо общество. Той не само не се даде на отчаянието, но и помогна на баща си, така че накрая милостта му да е по-силна от гнева му.

Затова спокойно мога да кажа, че Карл Граймс умря достойно и умря непобеден.
Ние сме живите мъртви

Коментари

Харесайте страницата във Facebook

Още любопитни неща